Постинг
14.10.2013 13:14 -
бла, бла
Чувствам катарзис в живота си. И не, защото мога да го почувствам,а заради всички лоши неща, които ми се случват. В хубав сънчев ден, топъл и приятен, аз си блъскам главата в перилото на моста между настоящето и бъдещето. Моля се, да ми изникне в морето от мисли, едно решение или яснота.
В момент като този искам да пея, но да съм сама. Да викам и да не се притеснявам какво ще каже някой. Защото ми се плаче, но нямам право да заплача, защото вярвам, без да имам право да споделя с някого тези мои надежди.
Искам да се окаже вярна известната поговорка: " Най-тъмно е преди разсъмване."... Искам да знам дали съдбата има намеса, или става въпрос, че сам човек променя живота си от лошо към добро...чрез неволята.
Помощ искам, но от себе си. А е жалко, че не я получавам масимално, защото не знам кое е правилно и кое не. А ако не сполуча? За кой ли път ще разочароам близките си.....
В момент като този искам да пея, но да съм сама. Да викам и да не се притеснявам какво ще каже някой. Защото ми се плаче, но нямам право да заплача, защото вярвам, без да имам право да споделя с някого тези мои надежди.
Искам да се окаже вярна известната поговорка: " Най-тъмно е преди разсъмване."... Искам да знам дали съдбата има намеса, или става въпрос, че сам човек променя живота си от лошо към добро...чрез неволята.
Помощ искам, но от себе си. А е жалко, че не я получавам масимално, защото не знам кое е правилно и кое не. А ако не сполуча? За кой ли път ще разочароам близките си.....
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4
Архив
